наметнел

Речник на българския език

1. наметнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наметнел е производна форма на наметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наметнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наметнел е производна форма на наметна (мин. деят. несв. прич. м. р.).