наместил съм

Речник на българския език

1. наместил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наместил съм е производна форма на наместя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наместил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наместил съм е производна форма на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).