наместил е

Речник на българския език

1. наместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместил е е производна форма на наместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместил е е производна форма на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).