наместило е

Речник на българския език

1. наместило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместило е е производна форма на наместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наместило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместило е е производна форма на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).