намествал е

Речник на българския език

1. намествал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намествал е е производна форма на намествам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намествал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намествал е е производна форма на намествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намествал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намествал е е производна форма на намествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).