намесил е

Речник на българския език

1. намесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намесил е е производна форма на намеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намесил е е производна форма на намеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).