намесела

Речник на българския език

1. намесела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намесела е производна форма на намеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намесела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намесела е производна форма на намеся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).