намесел

Речник на българския език

1. намесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намесел е производна форма на намеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намесел е производна форма на намеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).