намесвала

Речник на българския език

1. намесвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намесвала е производна форма на намесвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намесвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намесвала е производна форма на намесвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. намесвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

намесвала е производна форма на намесвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. намесвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намесвала е производна форма на намесвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).