намели

Речник на българския език

1. намели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намели е производна форма на намета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намели е производна форма на намета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. намели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намели е производна форма на намеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. намели — повелително наклонение, ед. ч.

намели е производна форма на намеля (повелително наклонение, ед. ч.).