намачкотило

Речник на българския език

1. намачкотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намачкотило е производна форма на намачкотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намачкотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намачкотило е производна форма на намачкотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).