намачкотил

Речник на българския език

1. намачкотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намачкотил е производна форма на намачкотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намачкотил — мин. деят. св. прич. м. р.

намачкотил е производна форма на намачкотя (мин. деят. св. прич. м. р.).