намачкотело

Речник на българския език

1. намачкотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намачкотело е производна форма на намачкотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намачкотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намачкотело е производна форма на намачкотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).