намачкотел

Речник на българския език

1. намачкотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намачкотел е производна форма на намачкотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намачкотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намачкотел е производна форма на намачкотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).