намагнитил съм

Речник на българския език

1. намагнитил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намагнитил съм е производна форма на намагнитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. намагнитил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намагнитил съм е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).