намагнитил си

Речник на българския език

1. намагнитил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намагнитил си е производна форма на намагнитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. намагнитил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намагнитил си е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).