намагнитил е

Речник на българския език

1. намагнитил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнитил е е производна форма на намагнитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намагнитил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнитил е е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).