намагнитил

Речник на българския език

1. намагнитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намагнитил е производна форма на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намагнитил — мин. деят. св. прич. м. р.

намагнитил е производна форма на намагнитя (мин. деят. св. прич. м. р.).