намагнитил
1.
намагнитил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
намагнитил
е производна форма
на намагнитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
намагнитил —
мин. деят. св. прич. м. р.
намагнитил
е производна форма
на намагнитя (мин. деят. св. прич. м. р.).