намагнити

Речник на българския език

1. намагнити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намагнити е производна форма на намагнитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намагнити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намагнити е производна форма на намагнитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намагнити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намагнити е производна форма на намагнитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. намагнити — повелително наклонение, ед. ч.

намагнити е производна форма на намагнитя (повелително наклонение, ед. ч.).