намагнитело

Речник на българския език

1. намагнитело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намагнитело е производна форма на намагнитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намагнитело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намагнитело е производна форма на намагнитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).