намагнитела

Речник на българския език

1. намагнитела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намагнитела е производна форма на намагнитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намагнитела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намагнитела е производна форма на намагнитя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).