налющило е

Речник на българския език

1. налющило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налющило е е производна форма на налющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налющило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налющило е е производна форма на налющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).