налющила е

Речник на българския език

1. налющила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налющила е е производна форма на налющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налющила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налющила е е производна форма на налющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).