налющи

Речник на българския език

1. налющи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налющи е производна форма на налющя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. налющи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налющи е производна форма на налющя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. налющи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налющи е производна форма на налющя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. налющи — повелително наклонение, ед. ч.

налющи е производна форма на налющя (повелително наклонение, ед. ч.).