налющели

Речник на българския език

1. налющели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

налющели е производна форма на налющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. налющели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

налющели е производна форма на налющя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).