налютил е

Речник на българския език

1. налютил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налютил е е производна форма на налютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налютил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налютил е е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).