налютило си

Речник на българския език

1. налютило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налютило си е производна форма на налютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. налютило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

налютило си е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).