налютило е

Речник на българския език

1. налютило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налютило е е производна форма на налютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налютило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налютило е е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).