налютила си

Речник на българския език

1. налютила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

налютила си е производна форма на налютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. налютила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

налютила си е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).