налучкваше

Речник на българския език

1. налучкваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

налучкваше е производна форма на налучквам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. налучкваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

налучкваше е производна форма на налучквам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).