налучквали

Речник на българския език

1. налучквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

налучквали е производна форма на налучквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. налучквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

налучквали е производна форма на налучквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. налучквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

налучквали е производна форма на налучквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. налучквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

налучквали е производна форма на налучквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).