налучи

Речник на българския език

1. налучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налучи е производна форма на налуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. налучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налучи е производна форма на налуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. налучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налучи е производна форма на налуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. налучи — повелително наклонение, ед. ч.

налучи е производна форма на налуча (повелително наклонение, ед. ч.).