налудувал съм

Речник на българския език

1. налудувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налудувал съм е производна форма на налудувам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. налудувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налудувал съм е производна форма на налудувам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. налудувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налудувал съм е производна форма на налудувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).