налудувала

Речник на българския език

1. налудувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налудувала е производна форма на налудувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налудувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налудувала е производна форма на налудувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. налудувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

налудувала е производна форма на налудувам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. налудувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налудувала е производна форма на налудувам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).