налудеел

Речник на българския език

1. налудеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налудеел е производна форма на налудея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налудеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

налудеел е производна форма на налудея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).