наломило е

Речник на българския език

1. наломило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наломило е е производна форма на наломя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наломило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наломило е е производна форма на наломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).