наловил си

Речник на българския език

1. наловил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наловил си е производна форма на наловя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наловил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наловил си е производна форма на наловя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).