налетявал

Речник на българския език

1. налетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налетявал е производна форма на налетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налетявал е производна форма на налетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. налетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

налетявал е производна форма на налетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. налетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

налетявал е производна форма на налетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).