належали

Речник на българския език

1. належали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

належали е производна форма на належа се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. належали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

належали е производна форма на належа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. належали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

належали е производна форма на належа се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. належали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

належали е производна форма на належа се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).