належавало

Речник на българския език

1. належавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

належавало е производна форма на належавам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. належавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

належавало е производна форма на належавам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. належавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

належавало е производна форма на належавам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. належавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

належавало е производна форма на належавам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).