належава

Речник на българския език

1. належава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

належава е производна форма на належавам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. належава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

належава е производна форма на належавам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. належава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

належава е производна форма на належавам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).