налагало

Речник на българския език

1. налагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налагало е производна форма на налагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налагало е производна форма на налагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. налагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

налагало е производна форма на налагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. налагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налагало е производна форма на налагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).