накъсвали

Речник на българския език

1. накъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накъсвали е производна форма на накъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накъсвали е производна форма на накъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. накъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

накъсвали е производна форма на накъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. накъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накъсвали е производна форма на накъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).