накъсвал

Речник на българския език

1. накъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накъсвал е производна форма на накъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накъсвал е производна форма на накъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. накъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

накъсвал е производна форма на накъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. накъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

накъсвал е производна форма на накъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).