накъсва

Речник на българския език

1. накъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накъсва е производна форма на накъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накъсва е производна форма на накъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накъсва е производна форма на накъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).