накърняло

Речник на българския език

1. накърняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накърняло е производна форма на накърня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накърняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накърняло е производна форма на накърня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).