накърнил е

Речник на българския език

1. накърнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накърнил е е производна форма на накърня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накърнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накърнил е е производна форма на накърня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).