накърнило е

Речник на българския език

1. накърнило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накърнило е е производна форма на накърня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накърнило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накърнило е е производна форма на накърня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).