накърнили

Речник на българския език

1. накърнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накърнили е производна форма на накърня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накърнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

накърнили е производна форма на накърня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).