накърнил

Речник на българския език

1. накърнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накърнил е производна форма на накърня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накърнил — мин. деят. св. прич. м. р.

накърнил е производна форма на накърня (мин. деят. св. прич. м. р.).